4.01.2024 г., 7:36 ч.

С аромат на възкръснал дух 

  Поезия » Философска
308 1 1
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен,
насред глаголи и наречия,
останал сам сред всички думи,
лежеше гол и безсърдечен.
И вдишва въздух мързеливо,
под калните криле на спомена,
че някога е бил всесилен,
(макар и да звучи нескромно.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??