20.08.2024 г., 10:24 ч.

С белег от усмивка 

  Поезия
167 8 6


Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.

 

С оголен зъб и нокти на чакали,
загърбили отдавна всичко свято –
наясно съм, че бихте ме предали
пак с вечната усмивка на приятел.

 

Каква изменчивост неповторима,
която ме преследва от години!
С глава за "добър ден" учтиво кимат
отровилите чашата ми с вино.

 

Ехиден смях и пози театрални –
изтънчен жест на всички нискочели. 
И, колкото са хулите по-кални,
то значи, мой живот, че с теб сме бели.

 

Далеч от глутницата с две-три кожи,
далече от стада с пастирска слава –
не чакайте от страх да се разложа!

Знам – смелост и талант не се прощават!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??