Синьото небе над мене
е с цвят на твоите очи.
Една звезда във ясно време
ми се усмихва и трепти.
Сякаш иска да ми каже,
че там си някъде – къде?...
Моля я да ми разкаже
за тебе нещичко поне…
Тя мълчи и ми намига
и цяла нощ будува с мен,
а в зорите сякаш вика:
„До скоро и… спокоен ден!“
И денят сияе в синьо
с цвета на твоите очи.
Колко време вече мина,
но винаги си в мене ти!
Във звездата светла вечер
все тебе сякаш виждам аз.
И ти махам отдалече
и рано, и във късен час.
Всичко сине, е измамно,
а истински си само ти!
С обичта ни – тъй голяма
ей, тук, сърцето ми тупти!
© Ани Иванова Всички права запазени