С душа на Каин ще търся прошката на Авел
Светица - никога, най-много грешник! 
Казаха, че трябвало е да съм знаела 
как мъката погубва своя пленник!

Животът питам има ли си дъно,
което мога вече да ударя?
Или до сетен дъх ще падам бавно
все повече отвъд безкрая.....

Но страданието удря бавно, 
и не зачита чуждо мнение,
не призна дори изтекла давност,
и жестоко ме осъди на безвремие. 

Кръвта във вените изсъхна,
а душата станала на прах, 
сърцето от рани издъхна
очите потънаха в мрак!

И всички казваха ми  "Дишай!",
но не знаят - въздух няма откъде..
дробовете пълни с истини, които
бурно давят ме в това  море.

И гледах как свещта изгаря,
но не можех да я спра,
нямам дребни за Лодкаря-
да ме пренесе отвъд Света

И тук ще трябва да остана - 
между живота и смъртта,
Наново да започна - сили нямам
Във мен останала е Тишина...

И вече губя цветовете, 
имам само две ръце
с които моля Бог и тебе,
да се върнеш ти, Сърце!

Жива, мъртва - разлика въобще..
има ли или едно и също е?! 
Ще бъде ли поне веднъж това небе,
и за мен отворено...или пък късно е ?!