... И виждам я, сякаш беше вчера,
една орлица в гнездото да седи.
Тя гордо пази, отвисоко гледа
как всичко около ѝ се мени...
Щастлива е, познала и радости, и болка, и тъга.
Но едно едничко нещо й напомня...
То шепне все по-силно. А мисълта
да види своите по-скоро ще я стопли...
"Литни нагоре! Познай небесни висини!
Не се страхувай! Там са и те чакат!
Твоите си! Не чакай, а ги прегърни;
светло и добро е – не е страшен мрака!" ...