Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал,
по ръцете божии се стичам.
В очакване - да стана цял.
Да съм човек. И да обичам.
Но капя. Капя. И с дъжда,
не можещ да окажа съпротива,
по безбожно гладката земя
нанякъде... нанякъде отивам...
© Кольо Колев Всички права запазени