В душата ми е много тежко,
че даже в мислите си съгрешавам
и въпреки да знам, че е човешко,
тежи дори когато съжалявам.
Много ми е тежко, даже...
дори, когато съжалявам,
не ми се иска Бог да ме накаже,
на неговата милост се надявам.
С грехът не мога да се справя,
дори молитвата, не мога да си кажа,
проблемите едвам успявам да оправя
и вече чудя се, дали да се откажа.
Понякога готова съм да се предам,
когато трудно ми се вижда пак,
но Бог ми дава сили да не дам,
победата на моят враг.
Знам, че скоро ще му дойде края,
силата ми е от Бог, а не от мен,
трудно ми е много, ще призная,
но знам че Сатана ще бъде победен.
© Виктория Йолова Всички права запазени