С коралова целувка ще се съмне

20.08.2020 г., 10:55 ч.

Поезия » Любовна, Друга

619 2 3

Прелюдия към нещо твърде лично

и стих с поанта - падаща звезда.

Вървиш към мен, следите ми откриваш,

оковите не са проблем за лудостта.

Мълчи кръвта, забързана да блъска,

шуми гората, стене младостта.

Трепери в страх прогонената мъка,

сълзи потта, преборила смъртта.

Повличаш ме с ръце в мазоли твърди,

обгърнал нежно моята снага.

И миналото с притъпени тръни

не дращи вече, стихва в старостта.

Прелял живот във уморена немощ,

посяваш с вяра свидни семена.

Намираш затаена много нежност

във тези трудни, мъжки времена.

Не молиш, нито настояваш твърде,

мигът ще дойде, стига да е твой.

С коралова целувка ще се съмне

и укротен до шепот разбив на прибой.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.