23.04.2020 г., 17:53 ч.  

С криле от постоянство 

  Поезия » Друга
1983 13 54
Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини,
не могат и с криле да ме догонят.
Но изведнъж до него отстрани
той 🐌 охлюв, че пълзи, видял на клона.
- Защо се перчиш? Как качи се тук?
Ти смешен си! Къде са ти крилата?
А 🐌 охлювът задминал го без звук
и лекичко навел напред рогцата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човек се учи от що му се случи »

1 място

Предложения
: ??:??