8.02.2014 г., 19:39 ч.

С Луната комбина 

  Поезия » Друга
570 0 1
Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла,
всичко вижда, като лампа огрява.
Въртят се децата, никой не спи,
усеща се присъствие и на мъртви души.
Сам, в безкрайна нощ, остаряваш,
кръгла мощ в небето, помъдряваш,
и знаейки, че те наблюдава,
търсиш прошка, битието натежава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Предложения
: ??:??