Сутрин се будя
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала,
свое послание -
на страница бяла
излято желание.
Писмо от бутилка
в морето от хора,
солената жилка
на тежка умора
с думи да скъса,
с вълнà от емоция,
с рима песенно къса,
светлина след комоцио.
Забравя се, зная,
дума прочетена,
но все пак накрая
(някак преплетена)
остава в съзнание,
там да си свети,
малко сияние
от разни "поети"...
С мисъл за смисъла
умислено светя.
Е, стига съм писала!
Мислете му!
Петя.