Много отдавна, не беше то вчера,
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен,
/напук на голямата, лоша сестра/,
белият свят ти превзе непресторено
и в пумпал превърна набързо деня.
Цялата грижа, на теб подарена,
прегръщаше сякаш бе свидна мечта,
растеше обсебен от мама, смутена
че рожба злояда превърна в борба.
Но после... порастна. Със кисело мляко
и много бисквити, и много сълзи,
къдрици развяваше, следвайки сляпо
семейната орис - добряк да си ти.
Сега си тъй зрял, и съпруг и родител
на своята челяд предавай любов
така че да раснат те чисти вестители
на вярата светла в корен и род.
А ти ги подкрепяй. Бъди им опора
в слънце и вятър, във трудните дни.
Завръщай ги винаги там, до олтара
в гнездото в което и ти се роди.
Сега ти желая здраве и радост,
със мъдрост да крачиш, без помисли зли.
Любов да приемаш и много да даваш!
Обичам те, братче! Това запомни!
На моят брат, с много обич за 40 му рожден ден!
© Таня Мезева Всички права запазени