Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени.
Ежедневно,
следзалезно,
неуспели, неспазени,
пак мечтите остават
с форма на обещания.
Между
хорските погледи
се провирах неистинска.
Колко пъти започвах
неудобно да мисля.
И отлагах
за после
на конфликтите времето
в някой ден по-удобен
за проява на смелост.
И си мисля:
"От утре.
Само днес нека мине."
Нерешителност трупам
от година в година...
И на мъдра
се правя...
И приличам на силна...
Туй, което не зная...
С многоточие скривам...
07.09.2008 г.
© Дочка Василева Всички права запазени