28.02.2008 г., 8:07 ч.

s o s 

  Поезия » Друга
701 1 7
s o s

Погледнах и ситуацията оцених,
сълзите горчиви с уиски изпих,
земните, тъпи илюзии убих
и към небето изпратих вик.

Извиках: Помощ, ЕС-О-ЕС,
давя се, потъвам, умирам
и в огромния човешки прогрес
спасителен пояс не намирам.

Мълчи небето - проклета дистанция,
а може би е мъртва моята радиостанция.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??