velikataniki (Николина Милева)
209 6868
20.10.2023 г., 10:56 ч.

С очи на гладен пес! 

  Поезия » Друга
462 5 3

Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.

И дълги нощи прекосяват мрака.

Дочувам утрото – щурец без звук

се къпе в светлината на зората.

Притихнал вятър чака огорчен

дърветата до кости да обрули.

Росата се изля до прилив в мен

и потопи крило на пеперуда.

Сърцето ми се сви – студена сол,

зачака светлината да се пръсне.

Намразихме и Господ, беше гол

додето го разлюбвахме на кръста.

Душата се изниза. От пръстта

поникнаха мъгливи силуети.

Светулките си тръгнаха с нощта

и още само моите скули светят.

Дъждът отронил нечия сълза

се къпеше в пресъхналата локва.

Подадох му ръка. Презрян света

помисли, че душата ми е котва.

А утрото с очи на гладен пес

се втренчи в дълбините на морето.

Нахраних го. Сега попитай днес

какво ми струва да предам сърцето си.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??