danda (Даниела)
358 1120
27.05.2015 г., 23:20 ч.

С очи в земята 

  Поезия » Друга
637 0 10
Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.

Оставиха бащите ни очите си в земята,
псувните, грижите и сухите мазоли,
и виното – най-верният приятел.
И тръгнаха. Чепати, трезви, голи.

Затъкнаха си греховете в криво гърло.
Опулиха си мишците, гръбнаците. И, давай!
Със ругатня простиха на живота мърляв.
И плюха на смъртта. Беззъби дяволи!

Отидоха бащите ни при своите бащи.
Каруци да рисуват, да зарязват лозе.
А майките ни молят се за дъжд. Сами.
И бъчви пълнят със солени гроздове.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??