С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш...
по-бърз съм от вятъра аз...
не ще ти с юмрук ме докоснеш...
все още жадуваш ли рат?
Възможно е с думи да свърши...
да стиснем задружно ръце...
Не всичко решава се с кърви...
за всичко е нужно сърце...