22.03.2023 г., 23:09 ч.

С отворено сърце 

  Поезия » Философска
265 3 4

Отключѝ се, сърце, отключи!

Отвори си железните двери!

Ако можеш... с поклон приеми

всичко, що с доброта се отмерва!

Забрави ти за гняв, за сълзи.

Прекъсни всички нишки отровни.

През рамо сълзите хвърли,

и любов остани... безусловна!

Забрави за интриги, лъжи,

за предателства с кървави дири,

за заметени в бури следи,

що времето в кърпа е свило.

Остани си тъй чисто, сърце,

па макар със сто кръпки съшито,

и какво че животът горчи,

връх се стига смело. Открито.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много точно ,вярно,искрено!Поздравления,Таничка!
  • Прекрасен стремеж към чистото и бялото.
    Поздравявам те.
  • Много ми харесва, Таня! Поздравления!
    "Остани си тъй чисто, сърце,
    па макар със сто кръпки съшито..."
  • Смелост е. Да предложиш гърдите си
    за мишена на луди невежи.
    Смелост е. Да дресираш мечтите си,
    да повярват в несбъдната нежност.

    Благодаря за замислящата поезия, Таничка!
Предложения
: ??:??