На гръб полегнал сред житата
в една прекрасна лятна нощ,
дочух аз шепот на листата –
изящен песенен разкош.
Залисан в звездното броене
на мигащите там звезди,
почувствах вечното роене
и на божествени следи.
Загледан горе в небесата –
отшелник аз пък и четец,
настръхвах пак от чудесата
и на Вселенския отец.
И във бездънното пространство
на тоз безкраен божи свод,
потънах аз във сложно тайнство
с неразгадан от мене код.
Закрачил в поднебесна нива,
дочух аз песен на щурец.
И в тази вечер тъй прекрасна
се радвах, че не слепец.
© Никола Апостолов Всички права запазени