С Погледа Назад
Без сили споменът изтича
помежду стиснати до синьо пръсти,
до болка боря се за него,
аз го искам, за да пулсира
кръвта гореща, пламенна и гъста. . .
Споменът си тръгва с тихи стъпки,
гледа ме в очите сякаш да се извини,
минутите настъпват чужди и отлита тръпка,
утихва вятър, в себе си изгубен,
а въздухът виси безпомощен във пелени.
Приятеля си гледам в гръб, ограбен, ...