Непотребен си... Да те нося като
белег на рамото – неприлично е.
И ме приемаш за даденост
без да признаваш крилете ми.
Не съдѝ ветровете,
те изплискват излишното...
Ослепели са дните ми,
ето моите флумастери,
нарисувай очите,
нарисувай и устните,
да попивам усмихнатост!
Твоят демон не свети,
а се дави в горчилката.
Сам изпиваш отровите,
а аз съм с примка на шията.
© Галя Николова Всички права запазени