Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен,
бялото ми носи само началото,
а черното- края и пак начало-
животът е дъга, низ многоцветен.
Цветното небе е моя безкрай,
хвърчилата в него моите мечти.
Аз съм в морето и то в мен е рай,
аз съм детето, което играе с вълни. ...