На шега ли бе? Така небрежно
с твоя огън ме докосна ти.
Без да искаш, може би, но нежно
днес душата ми за теб пламти.
И все повече, от час на час,
се усилват пламъците в мене
и пращи сърцето ми от страст,
от любов е моето горене.
Късно е... не можеш да избягаш.
Силният пожар те приближава.
Мъничко, до утре, ще отлагаш -
после - моят пламък те пленява.
Извинявай! Той не те поглъща,
а стократно, с обич, ти се връща.
© Асенчо Грудев Всички права запазени