Самотно е да се живее
със хора с ледени сърца!
Самотно е да се живее
без блага дума и душа!
Ставаш, тръгваш и намираш
тълпа познати, унесени лица.
Всеки сам ридае от грижи,
болки и проблеми, без възможност
да погледне теб сега.
Имаш нужда да говориш,
да бъдеш ти разбран,
но никога не получаваш
това, което искаш сам.
Дали в Света огромен
има истински човек,
който тебе ще усети
по погледа ти празен и пиян?
Толкова ли много искаш -
да не бъдеш просто сам?
© Борислава Николова Всички права запазени