19.09.2022 г., 9:24 ч.

Сам-сама... 

  Поезия » Философска
386 3 2

На пълнолуние сънят ме напуска,

витае наоколо, наблизо кръжи.

Сякаш отбягва ме, насаме да остана,

сама със себе си, сам-сама в самотата.

На пълнолуние, вглъбена там някъде,

зареяна нейде в небесната шир,

отговор търся, дилеми решавам,

мира да нямам, сам-сама в самотата.

На пълнолуние луната танцува

и кръглолика мене сънува,

може би мен, сам-сама в самотата.

На пълнолуние, Лунице-сестрице,

чуй моя зов и над мен се смили.

Сън изпрати ми, до мен да остане,

за да не съм сам-сама в самотата.

На пълнолуние мечтите се сбъдват.

Самотата си тръгва и идва денят.

Слънцето праща ми знак от съдбата.

Няма да съм сам-сама в самотата.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

24 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарско за подкрепата, Тъжен лирик! Благословен бъди!
    Благодаря, Тони! Самотата си тръгва и настъпва денят... Да е слънчев и благодатен за теб, скъпа!
  • Интересна трактовка на темата, Злати. Подкрепям те, мила, Желая ти успех!
Предложения
: ??:??