8.09.2009 г., 20:10 ч.

Сама 

  Поезия » Философска
456 0 0

 Никога не съм се замисляла,
че животът може да бъде
толкова труден, когато си сам,
че нощите са по-дълги,
слънцето забулено в облаци.
Звездите светят по-ярко,
да мога поне да мечтая.


Припев:
Тук стоя сам-сама,
пусни ме да си отида
у дома, освободи моята душа.
Била съм вече тук преди,
просто ме остави да
открия новия си път.


Опитвам се да кажа нещо,
но ти не чуваш.
Дните са сиви,
улиците прашни и пусти,
точно както аз се чувствам.
Дори да изчезна внезапно,
никой няма да забележи,
защото никога не съм
принадлежала на този свят.


Припев:
Тук стоя сам-сама,
пусни ме да си отида
у дома, освободи моята душа.
Била съм вече тук преди,
просто ме остави да
открия новия си път.

© Радоя Топалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??