Сама

28.08.2010 г., 11:21 ч.

Поезия » Друга

622 0 0

Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина.

Стаята безкрайна е,
в безкрая няма светлина,
сякаш цялото ми тяло
се потапя в тази тъмнина.

И сърцето ми изстива,
в него няма топлина,
светлината си отиде,
взе с нея моята душа.

Празна стаята остана,
няма вече мрак и тъмнина,
няма я и тишината няма,
няма вече никой на света.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сама

Свързани произведения

Коментари

Предложения