Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
23.06.2023 г., 19:28 ч.  

Сама 

  Поезия » Акростихове, Строги форми
343 4 6

Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.

 

Едва загърбвам делник – дребнотемен.
Това ще ми е времето за скитане,
а моят дух все млад и любопитен е,
та лудостта му стига за летене.

 

А ти затъваш в своя сън – блажения,
така си мислиш: С теб ще съм, додето,
върти на пръст животът този свят.

 

Не! Аз съм твоя болка и копнение,
ала ме мами цял живот небето...
Сама политам, всички щом заспят.

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??