Сама съм, сама съм,
толкова сама...
Сама сред вълци
готови да разкъсат всеки.
А аз вълчица бяла -
призрачна душа-
Скитница по таз земя-
изгубена във времето...
И само пълноликата Луна
е мой другар,
но е толкова далече...
Към нея аз плачевен вой
изпращам във нощта.
А призрачна мъгла покрива ме,
за да ме изпрати във безвремието...