Сама в мрака
И пак летиш във тъмнината -
със огнени крила дарена.
Очите с блясък те издават –
ти, бързата, безстрашната вълчица.
Нощта е твоят остров.
Примамва те със пламък нежен
и влива свойта красота.
От самотата те откъсва,
измъчва те с терзания ненужни -
и от дихание по-сладки.
Избърсала сълзите си безстрастно, ...