Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
18.04.2022 г., 19:46 ч.  

Сами сме си и адът, а и раят 

  Поезия » Друга
226 4 5

Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.

Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.

Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,

нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.

 

Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна.

Обикна ме но, знам не ме разбра. А ураганът мина и замина.

Понякога съм женствения скут люлее, обещава звездопади,

че като арнаутска чушка лют характерът ръбат ще се изглади.

 

Каквото ни е писано – това. И обич и война  – любов такава.

Oткрий ме зад стената от слова. Нереченото  – само то остава.

Това е, драги, мой докрай . Дали е карма, жребий? Аз не зная.

Ти помълчи, постой, ръка ми дай. Сами сме си и ада, а и рая.
 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??