Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
8.06.2021 г., 20:55 ч.  

Само да няма тъга 

  Поезия » Философска
210 5 13

Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?

 

Отдавна било е – нощес и небето ще падне,
одрипан и бос ще се върнеш отново сред тях.
Плътта е преяла, бащице – душите са гладни,
потоп  ще изчисти ли пак първородния грях?

 

Повярвай ми, Татко – самата съм толкова грешна,
сто пъти преминах под твойта заветна дъга.
Но първият камък, към Теб устремен ще посрещна
и в слаба и силна съм. Само да няма тъга.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??