И тази седмица се изтъркаля
по сипея на времето в относителността.
Животът неизбежно намалява
и всеки дъх е крачка към смъртта.
Финалът е за всеки неизбежен,
но пътят е дотам индивидуален
от изборите ни, кой правилен, кой грешен,
до паметника каменно печален.
Полегнем ли за вечната почивка
е късно грешките си да поправим -
Съдбата ни е змийски зъб в усмивка,
кое от двете водило ни е дали го знаем?
Е, много сложно стана за разбиране
и ребуса дали ще разкодираш?
Какъв животът да е избор имаме,
едно е сигурно във него... че умираш!...
19.04.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени