18.03.2014 г., 22:35 ч.

Само миг... 

  Поезия » Философска
589 0 3

Само миг...

Непокорна съм в старите пътища,
накъсана в стих недописан,
разпиляна във следващо връщане,
непокорна съм... светла и бяла.

Непокорна съм в дългите вечери,
в пурпурен пристан след лятото.
Светя залезно в огнена пепел,
... затаена във вятър... накъсано.

Непокорна съм, с дъжд кехлибарен
пресушавам реки от неверия.
Непокорна съм и съм вечна,
разлята в жива вода, ненамерена.

Непокорна съм, на посоки различна,
изпята в песента на бяла чучулига!
Непокорна съм днес, а утре... смирена 
в безвремие... миг между световете.

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??