Само мой си е тоя живот!
Като стара удобна обувка
ми е лепнал. Живот-октопод
смуче дните без жал и преструвка.
Уж ме милва, а после горчи.
Перушинка съм – той ме отвява.
И от джоба му странно стърчи
порив плах за сънувана слава.
Той предлага ми прости неща.
После в бездни стооки ме праща.
Сипе щедро любов през нощта,
през деня – само болка крещяща. ...