s7r (Валери Шуманов)
256 444
27.02.2008 г., 18:40 ч.

Само моя 

  Поезия
759 0 6
Мисля, че настана време.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво магьоснико!
  • Прелестен стих!Харесва ми да те чета!Много!!!Поздрав!
  • Очарователен стих!!!
  • Браво!!!!
  • Винаги съм се чудила как един мъж може да обича. Ти задоволи малко от любопитството ми. Не само защото го облече в думи, а защото те звучат искрени, пламенни, пропити от мъка. Нещо различно от безличното "обичам". Думи, които създават образи. Браво!
  • Прекрасна творба! Браво!
    Много красива и чувствена!
    ...За твоите очи милея.
    Те са целият ми свят...
    с обич, Валери.Много ми хареса.
Предложения
: ??:??