А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки,
под снега снежнобял тук и там се озъбва капан.
Леден вятър в комина въздиша съвсем по човешки,
в черни димни валма, що рисуват небето е взрян.
Знам, че все ще е мрак, но към три щом пропеят петлите,
ще се сепне и старото куче заспало навън.
Лъч надежда един, що зад щорите спуснати скрит е,
ще ни свари прегърнати... Само от студ и насън.