Само птиците...

21.05.2011 г., 10:52 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 4

521 0 3

Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята:
"Ненапразно ти си на Земята.
Имаш цел: сърцата да нахраниш
с обич. И от Злото да ги браниш."
Слънцето пък мило се усмихва.
То ме люшка в люлка - да притихна.
Да усетя - чиста и щастлива -
радостта, че тук съм, че съм жива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бели Петна
До утрото отчайващо е рано

В душата й се спираха мнозина – да пофлиртуват и да се разсеят... Страхотно време - младите години!....
Глина

Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
Душата ми бърза

Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...

Още произведения »