Асфалтът грее ярко през деня,
населен с тебеширени момчета,
ограда, дом, чешма, цветя
и слънце жълто да им шета.
Под стъпките на тичащи нозе
се трият лесно спомените летни,
домът рисуван тъжно избледня,
сърдито кихат спомените цветни.
Полекичка пристъпих покрай тях,
оградата по чудо беше цяла,
едно дърво я пазеше от мен,
но къщата им беше опустяла. ...