11.06.2009 г., 18:07 ч.

Само толкова 

  Поезия » Друга
2297 1 34

Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.

Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън
и преди да се стъмни. По видело.
Че когато заспивам, се хващам насън
как се връщам при теб непредвидено.

И е болка - такава, че трудно търпя
как човърка... особено в раните,
но не свиквам със нея, макар че вървя
по безкрайно на вид разстояние.

Не прилича на път. На места като тук
ми напомня жестоко на стълбище.
До средата качих и с надежда на глух
чакам нещо да чуя за бъдеще.

Но от никъде нищо. Животът мълчи.
И светът е замлъкнал наоколо.
А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова е хубаво!
    За да можеш да опишеш по този начин болката - трябва наистина да си обичал!
    Истински!
    Останалото е талант!
    Тогава се ражда истинската Поезия!
  • !!!
  • !!!!
    Беден ми е речника да коментирам...
  • Не, не е само толкова Продължавам да те чета нататък, талантливке!!!
  • Еее!Все си тъжна?!Но това не означава,че стихотворението ти е лошо.Напротив!Поздрав!И дай малко по-весело!Живота не чак толкова черен.
  • ...обезболяващите, които предлага Живота са много... само си избери подходящото... дерзай.....!
  • "А поисках не много - да спре да боли,
    щом остана без теб. Само толкова."
    .....поисках да спра сълзите си но ...не успях...,Ели....пак болиш и болиш, ...наистина е прав Баткото (Николай Христов) - От всяка болка - Бисер! ..затова ми харесва да те чета...,макар и през сълзи...
  • Хей, Елишка, ти наистина си добра. Поздрави от мен.
  • Ели, няма да се натъжавам, защото имам дългосрочен печат върху една твоя усмивка. Обаче ще помълча много силно, за да си чуя вътрешния глас и да опитам какъв е вкусът на несуетната и неформалната мъжка вина, която по същото стълбище слиза при мен. Голямо Браво! за силата на посланието!Нали знаеш формулата: От всяка болка - Бисер!
  • !!!
    И този стих вече ми е любим!
  • Благодаря ви!

    marin4, здравей
    Радвам се да те видя!
  • Все така добра!
    Здравей
  • Страхотно Е!!!
  • много силно стихотворение, поздрав
  • Жестоко!!!
  • Стисна ме за гърлото!
    Ех, Ели!!!
  • Ох...
  • Ех,Ели,решила си да ме натъжиш днес...
  • Благодаря ви!
  • Това си е наръчник за писане на силна поезия!
  • Болка е...този бликнал от душата ни стих.Много,много силна,но ти си още по-силна!Страхотно пишеш!
  • Толкова!!!
    НАЙ!

    п.п. Къде ги носиш тези Думи бе, Грамадане*?
  • ...
    !!!
  • .......

    !!!
  • Ели...
  • Много е тъжно, Елинце! Но е прекрасно!" Само толкова" искаш... А всъщност искаш всичко!
  • "А поисках не много - да спре да боли,
    щом остана без теб. Само толкова."
    Само толкова искам и аз, но къде ти...има още сто пъти по толкова...
    Силно... и боли!

  • И "само толкова" ...стига.
    Поздрав, Елишка!
  • Вълче време

    И като вълк пред мириса на хора,
    ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
    Езика си ще сдъвча от умора,
    все едно... Ще избягам.

    Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл.
    Познавам и отрова и капани.
    Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,
    но няма да ме хванеш.


    Ще се скрия в сърцето си както знам.
    С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
    Ще зария спомена в ямата
    И ще свикна с мисълта, че те няма.

    Във вълче време сам ще те открия,
    До тебе като сянка пак ще тичам
    И впил в луната зъби ще завия
    От яростта, че още,
    От яростта, че още те обичам.

    ФСБ
    ---
    невероятно стихотворение , Ели
    едно от най-добрите ти
  • Страхотно е!
    Поздрав
  • Стана ми мъчно.Много.
  • Много силно!
  • Ели...!!!
  • Прекрасно!!!
    Нищо,че е тъжно...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??