Само вятърът

7.09.2010 г., 20:44 ч.

Поезия » Друга

548 0 4

Тръгвам днес без посока и цел,

без багаж и дори без надежда.

Нито нещо съм дал - нито взел

и във чужди съдби не поглеждам.

Клони смело протягат ръце.

Непогалена зъзне тревата.

В шепи скривам студено сърце.

Като вълк вия пак към Луната.

Ставам толкова истински, див,

че се плаша от своето име.

Сам = нещастен или сам = щастлив?

Кой му пука, че мене ме има?

Само вятърът - луд китарист -

ме прегръща и нищо не иска.

Изпълнява поредния "бис"

и в ушите ми звънко се киска.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.