Senni (Силвия)
162 1968
28.01.2008 г., 9:57 ч.

Самодива 

  Поезия » Друга
534 0 15

В недрата на тъмна нощ бездънна

самодива разплете косата си,

бавна, смугла мъгла я погълна

и освети скришом душата й.

 

 

В полунощ закопняла за ласки,

със ръце от венци изтъкани,

тя премина безпътните граници

и захвърли всички премяни.

 

 

В бистър извор огледа лицето си,

с непокорна вода се изкъпа,

разпиля на талази косата си

и очите й бяха пролука.

 

 

После огън от звездите запали,

от Луната поглед открадна,

заглуши стоновете прокажени

и злото омайно нападна.

 

 

Голотата тя облече във сенки,

разпозна ги между хиляди други,

и разля божествени стъпки,

мъртвите тя да пробуди.

 

 

Нереална, сакрално обречена,

замъглила разума си до истина,

тя владееше себе си цялостна

и прелиташе над болката истинска.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??