По росните треви минаваш боса
и къпеш се под лунен водопад,
в косите пролетния мирис носиш,
а във очите - утринния хлад.
От самодивско изворче отпиваш,
а пролетта те сресва с цветове.
Със топъл дъх гората те обвива
и те понасят свежи ветрове.
А щом превали нощната омая
под звуците на лунния рефрен
танцуваш и се стапяш във безкрая,
за да възкръснеш в следващия ден. ...