17.11.2007 г., 18:02 ч.

Самодивски ласки ме изгарят 

  Поезия » Любовна
5.0 / 27
2809 0 43
Самодивски, стъпките ти парят
и върлуват босоного във съня ми,
послеписно ласките ти ме изгарят
и посяват празнина с безгласни струни...
Онемявам безвъвратно, щом си тръгнеш,
тишината ми горчи обезлюдена,
щом целувките във пепел ти превърнеш,
там ще стихне светлината... приглушена.
Залинявам в безлюбовното присъствие,
преобърнало във хаос мойте длани,
опустели от безизразно отсъствие,
на уханието твое... ! Стига рани... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
  • Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...

Още произведения »