16.07.2023 г., 12:40 ч.

Самодивско 

  Поезия » Любовна, Друга
470 4 13

Сред гората зелена има полянка красива

с билки уханни и капки роса по тревата.

Под звездите в тайнствени нощи една Самодива

боса танцува, с бяла роба, почти до земята.

Косите и́ свила, езера са очите и́ сини.

Росата блести, нозете леко стъпват по нея.

Ръцете изящни, пръстите дълги и фини,

пред този образ, звездите с Луната бледнеят

В час усоен, билки събира и ги преплита,

тихо, свои си думи напевни, магични шепти.

Бяла магия за любов да направи, опитва,

думи, билки, роса и звезди във венец ги реди.

Смъртен мъж е превзел сърцето и́ буйно и диво.

Слага билка и на всяка плитка тихо нарича –

Среднощ в гората да дойде! И щом поглед вдигне,

нея да види. Нея само истински да обича.

 

15.07.2023

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти! Много се радвам, че си тук!
  • Красиво !
  • Вал, благодаря ти!
  • Много хубав стих❣️
  • Благодаря на всички ви от сърце! Имайте слънчево лято, усмивки и нестихващо вдъхновение!
  • Приказен стих! Поздравления, Скитница!
  • Страхотен! Напомня ми за нашата Мавка Леся Украинка.
  • Красива приказка.
  • За малко да го пропусна!
  • Разкош, Скити!
    💗💗💗
  • Прекрасно.
    Ще си замълча просто.
    Поздравявам те.
  • Чудесен стих!!!
  • Скити, заговорът беше разкрит!
    Много добре си описала любовта, между нашата самодива и просто ''Гоше''... пардон - Лорд Джордж. Ама ''смъртен мъж''!?... и това да се отнася за нашия безсмъртен Лорд - не го вярвам.
Предложения
: ??:??