Погалена с полъха
на самотата,
вехнеше розата
в сенките,
зад стените на гордостта.
Тя странеше от пламъка,
да избегне угрозата
от изгаряне в къдри от страст.
Нима е тази
участ достойна,
или по-добра е:
гаснеща сила, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация