ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
7.04.2012 г., 23:06 ч.

Самоизмама 

  Поезия » Друга
700 0 21

               Самоизмама

 

 

Замених  широтата на безкрайно поле,

за безпътица на улици прашни и глухи,

преследвах  неясни надежди в чуждо небе,

а оставих  на тревата  словата  нечути.

 

Замених на водата ромонящия глас,

за  хлор, стегнат в  железни тръби,

само далечно познат в късния  час

е шумът на дъжда, който от изгрев вали.

 

Замених  на повея  хладната  ласка

за  уюта  задушен  на  градски  стени,

замених  всичко -  до последната  драска,

на  минало... като  рана  то още гори.

 

Млад  бях,  или  в  призраци    влюбен?

Все едно. Горчива   самоизмама...

към ,,някога,, отдавна е пътя  изгубен,

във  времето  обратни  пътища  няма.

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??