jula (Юлия)
14 9
19.09.2013 г., 18:11 ч.

Самоспасение 

  Поезия » Друга
966 0 7

 

В студената нощ ще поплача,

цигара не ми се намира...

Изгубена в локвите крача.

Вървя, но не ми се прибира.


Объркана, смачкана, клета

задържам гнева затаен.

В яда си планирам вендета,

но всъщност - вендета към мен.


Сега ще крещя и ще псувам,

ще бъда съвсем  безпощадна.

Простете. Така се лекувам.

Изправям се след като падна.


Във друг да потърся утехи...

Та има ли бели коне

и рицари в тежки доспехи?

Е, аз не познавам поне!


Не трябва, не мисля, не мога

от утре да бъда различна.

Това ли да правя, за Бога!?

Да ставам фалшива, двулична?!


Предателство и изневяра

не виждаме как да простим.

Животът е покер, но зара

е толкова непредвидим!

 

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??