И когато всичко в миг заглъхне,
оставайки сама със свойте мисли,
сълза бистра ще пророня,
мечта едничка аз да сбъдна,
бягайки от мене всеки път...
винаги щом помисля си,
че достигам този връх.
Да, ще плаче раненото сърце,
заглъхнало в кътчетата тъмни
на мъки наболели... ще плаче
и за прошка ще се моли,
защото само е, а не иска тъй да бъде.