8.01.2008 г., 9:46 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
810 0 2

Като празна кана;

като пресъхнал кладенец -

пустиня без капчица дъжд.

Аз умирам от жажда,

ала моето име проклето -

НАДЕЖДА -

пак ме възражда.

 

14.06.2005

© Надя Братанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??